Почти половината българи не са в състояние да посрещнат непредвидени разходи, а близо една пета не успяват да покриват навреме вноските си по ипотечен кредит, показва анализ на Института за пазарна икономика по данни от националната статистика (НСИ). През миналата година делът на хората, които живеят под линията на бедност, се е увеличил до 21.7%, като най-засегнати са хората с ниско образование, семейства с повече деца, безработни, като фактори са още възрастта и етническата принадлежност. 

Данните на ИПИ показват, че бедността означава различни лишения – за близо 46% това е невъзможност да посрещнат неочаквани разходи. Почти толкова е делът на хората, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома. За 18.7% навременното изплащане на ипотечен кредит е предизвикателство. Също толкова е делът на хората, които се лишават от някои храни. Всеки пети от хората над 16 години се затруднява със закупуването на дрехи и обувки и няма дори и малка сума пари за лични нужди, посочват от ИПИ.

Статистиката не отчита каква част от хората се затрудняват с изплащането на кредит, различен от ипотечен – извън тях остават потребителските и бързи кредити, където традиционно нивата на просрочия са по-високи (виж графиката). По данни на БНБ 7.24% от небанковите заеми са били необслужвани в края на 2024 г., като в тази статистика влизат реално просрочените кредити, по които не е имало плащания над 90 дни. Небанкови са както бързи заеми, така и потребителските от някои банкови групи, които са извели тази дейност извън основната банка. 

 

Леко намаление има на хората, които живеят в тежки материални лишения – това са 16.6% от населението. Децата са най-уязвимата група, като над една четвърт изпитват финансови затруднения по поне един от 13-те показателя, които НСИ измерва. От ИПИ отчитат и повишаване на неравенството – коефициентът на Джини се покачва до 38.4 през миналата година, с 1.2 пункта повече спрямо 2023 г. Според експертите усилията за социална защита и подпомагане трябва да са по-таргетирани. През миналата година доходите на най-бедните 20% от населението са точно 7 пъти по-ниски от тези на най-богатите 20%. За последните пет години все пак има подобрение, посочват от ИПИ. Коефициентът на Джини измерва доколко разпределението на доходите в една държава се отклонява от идеалното – когато стойността му е 0, всички хора получават равни доходи. Колкото повече се доближава до 100, толкова по-малък е броят на хората, които получават значителна част от доходите, т.е. неравенството расте. 

Още новини четете тук.